Защо са опасни мононатриевият глутамат и глутенът?

Кое прави южноафриканските подправки и бульони NoMU добрия избор за вашите ястия? Освен разнообразието, високото качество и добрият естествен вкус, тяхно безспорно предимство е чистият им състав – малко сол и пълна липса на мононатриев глутамат и глутен.

Мононатриев глутамат

Замисляли ли сте се защо понякога започвате да изпитвате привличане към очевидно „боклучава” храна и само мисълта за нея ви кара да слюноотделяте? Е, ако не знаете, да ви кажем – дължи се на т.нар. „настървители” или по-учтиво казано – стимулатори на вкуса, като станалия вече известен мононатриев глутамат. А глутаматът се промъква във все повече храни – вафли, чипсове, замразени храни, сухи супи, бургери, пастети, рекламираните като „детски” салами, защото нямали оцветители... В масово предлаганите бульони е почти задължителен.

Лошата новина за всички нас е, че натриевият глутамат създава пристрастяване. Добрата е само за производителите на храни, които създават лоялни клиенти.
Мононатриевият глутамат е аминокиселина, която влиза в състава на човешките белтъци. Въпреки че е важна за правилното функциониране на клетките, тя не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Тоест тялото ни няма нужда да я поема като добавка.

Глутаматът има свойството да дразни вкусовите брадавици. Той всъщност дава на мозъка ни сигнал, че това което ядем е изключително вкусно. Тоест и на-безвкусната и вредна за клетките ни храна може да ни се стори божествена с неговата помощ.

Глутаматът неизменно присъства и в замразените храни, онези, които си приготвяме за няколко минути във фурната или микровълновата.
Дали самият натриев глутамат е вреден или не още не е изяснено докрай.
Страничните ефекти, които са описвани, включват изтръпване, сърцебиене, мигрена, астма, както и податливост към алергии. Някои изследователи дори го свързват и с болестта Алцхаймер. Опити върху мишки с големи дози глутамат доказват някои от твърденията. Количеството, което обаче хората приемат дневно е минимално, твърдят от хранителния бранш. И все пак с увеличаващия се брой храни с тази добавка никой не знае какво количество поглъща дневно.

През 2007 г. екип от международни експерти разглеждат безопасността на глутамата и заключават, че е напълно безопасен за хората. Все пак учените са съгласни с факта, че някои хора реагират зле на мононатриевия глутамат.

От глутамата все пак има и минимални ползи, твърдят учените. Той насърчава апетита при хора, които имат проблем с храненето и намалява нуждата от сол в храната.
А какво е глутенът?

Той е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Един от всеки триста човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутена, а проявените симптоми при една трета от засегнатите изискват специализирана помощ.

Засегнатите може да страдат от различни неразположения, най-често изразяващи се в поява на херпеси и намалени съпротивителни сили на организма. При глутеновата ентеропатия най-често се появява тежко стомашно разстройство и силно редуциране на теглото.

За съжаление не винаги на етикетите е записано, че продуктът съдържа глутен. Основните източници на опасния протеин влизат в състава на огромен брой хранителни продукти. Някои от тези продукти се използват като помощни и тяхната употреба не е отбелязана в съдържанието върху етикета. Освен обичайните заподозрени, глутенът може да се открие в различни подправки, бакпулвер, бульони на кубчета, соев сос, зърнени закуски, царевични пръчици, всички продукти, в които е отбелязано наличие на нишесте, растителни протеини, малцови екстракти. Има го в кетчупа, горчицата, различни сосове, дори в инстантното кафе и бирата.